България и бъдещето на славяните

Джузепе Менарини ни пренася в България от края на XIX век, когато страната е малко известна в т.нар. цивилизован свят. Нейният народ, който се занимава основно със земеделие и почти не разполага с индустрия или значителна търговия, притежава забележителна находчивост и изключително трудолюбие, въпреки че образованието му е ограничено.

„България и бъдещето на славяните” представлява задълбочен коментар относно динамичната и романтична историческа обстановка на Балканите около времето на Съединението, като акцентът пада върху ролята на България. Това произведение е едно от ранните творби на автора по онова време – 30-годишен, което свидетелства за неговото силно желание да разгледа темата с голямо познание и аналитичен талант. Той увлекателно анализира военните стратегии по време на Сръбско-българската война, личността на Александър Батенберг и реакцията както на Русия, така и на другите Велики сили. Възможно ли е стремежът към обединение между Княжество България и Източна Румелия? Какви са впечатленията у западноевропейските наблюдатели за начина, по който смелият български народ води своята геополитическа борба? Има ли потенциал България да стане лидер сред южнославянските държави?

Менарини (Нимерина) е писател и военно лице с интереси в панславизма; роден през 1862 г. в Будрио (Болоня). На само 24 години той публикува песните от легендарния корпус берсалиери, към който се присъединява по време Първата итало-абисинска война. Като адютант при генерал Дабормида съставя важно описание за драматичната битка при Адуа (Еритрея), проведена през март 1896 г., което излиза година след това в Неапол. Проявил храброст по време на конфликта, през 1922 г., майор Джузепе Менарини получава званието Кавалер на Военния орден Италиийски до края живота си продължава да излага лекции за военная тематика и участва активно във възпоменанията посветени берсалиерите . Освен това произхожда от патриотично семейство; младежките му години преминават в събиране и публикуване кратки исторически данни за родното място . Настоящото издание „България и бъдещето на славяните” съдържа непознатата карикатура от 1886 г., озаглавена „Вечният български въпрос”.