Оценка на доказателствата и на доказателствените средства в наказателния процес

Монографията представлява дълбочинно изследване на разглежданата проблематика и предлага аргументирани предложения за бъдещи законодателни промени. Тя е разработена като дисертация по време на обучението на автора в Института за държавата и правото при БАН, под ръководството на доц. д-р Екатерина Салкова, и завършва с публична защита на 16 декември 2019 г. Авторът притежава 19 години опит в областта на наказателното право.

В теоретичната част се подчертава спешната необходимост от детайлна правна регламентация относно дейността по приложението на закона от страна на съда, свързана с анализирането и оценяването на доказателствата. Процесът трябва да бъде систематичен, основаващ се строго на процесуалните норми, следвайки логиката и научните принципи от теорията за доказателствата. Важно е да се отбележи, че правната уредба относно най-критичния аспект в съдопроизводството практически липсва. Правоприлагащият орган трябва ясно да разбира какво точно му се изисква и как да постигне желаните резултати; затова е наложителна законова регулация относно самия процес по оценка на доказателствата.

Различията в значението на термина „доказателства“, според Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), спрямо аналогичното понятие в други национални наказателнопроцесуални системи усложняват буквалното включване в българското законодателство съдържанието извлечено от другите процесуални закони относно оценката им във наказателния процес. Следователно вероятността за трудности при легализиране разбирането представено в нашата теория – че адекватното решаване въпросите свързани с относимостта, допустимостта, достоверността и достатъчността на доказательства та е ключово условие за установяване обективната истина и правилното разрешаване делото – остава висока.

Авторът