Нова земя

Романът „Нова земя“, публикуван през 1896 г., е замислен като продължение на произведението „Под игото“ и представлява първия опит в българската литература да се обхване по-широкият контекст на следосвобожденския период. Авторът Иван Вазов рисува ярка картина на новата ни действителност, представяйки многопластово и задълбочено ежедневието, психологията и обществено-политическите възгледи на първото поколение свободни българи. Главният герой Найден Стремски символизира това поколение. Чрез неговите размисли авторът отправя послание към сънародниците си, което остава актуално и днес:

„На България са нужни хора с трезви умове, които притежават полезни знания; необходимостта от учители, които да формират характера на младите поколения с добродетели; важността на мъдри мислители, които да насочват умовете към добро и напредък! Какво не трябва? Нуждаем се от сили, познания и смелост за изграждане вместо разрушаване. Трябва да се установи голямата любов към труда - трудът, който ще превърне нашите безкрайно изоставени поля в златисти ниви и ще озеленява оголената ни земя.“