Деспот Алексий Слав - владетелят на Родопите и Мелник

През 1208 година един български аристократ, досега непознат, привлича вниманието на императора на Латинската империя. Императорът решава, че той е идеалният партньор за съюз и дори за роднинска връзка. Времето е бурно и изпълнено с неочаквани обрати. Българската държава току-що се е възстановила след падението си, докато Византийската империя е разпадната под натиска на кръстоносците. Този благородник носи имената Алексий Слав – деспот и самостоятелен владетел, когото всички уважават. Историята му е написана с голямо желание и вдъхновение от реалните събития в живота му. Книгата проследява развитието през първата половина на XIII век и се основава изцяло на критичен анализ на все още недостатъчно проучените ранни десетилетия от Второто българско царство, както и ролята на Асеневци - първото и второто поколение от тази династия.

„Този Слав, който управляваше мощната почти недостъпна крепост Мелник, беше независим владетел без никакво подчинение към околните князе. Понякога ставаше съюзник на латинците поради роднинските си отношения с тях; друг път - подкрепяше българите (от Търновското царство), движейки се според племенния си произход; а понякога бе в коалиция с теодор Комнин от Епир. Никога обаче той не признаваше никого за свой господар нито предоставяше основание да се очаква неговата абсолютна лоялност или единомислие.“ – Георги Акрополит