История на българите и на другите южни славяни

Дакия, с център Сердика (сега София), и Прибрежна Дакия, със столица Рациариа (днешен Арчар), са били под управлението на езически лидери до времето на Константин. Тези управляващи проявявали жестока опозиция към християнството и активно преследвали последователите му, което принудило християните да изграждат църквите си в подземни пространства. Площадът в София, където през 1910 година е построена величествената църква „Александър Невски“, преди това бил зает от такива подземни храмове. След победата на християнството била изградена голямата църква „Света София“ на същото място – внушителна постройка, която все още съществува днес, въпреки че нейното украсяване е било унищожено от съвременни архитекти. В чест на тази църква, която по време на османското владичество била преобразувана в джамия, Сердика получила новото име София.

Константин щедро обогатил архитектурния ландшафт в Малка Скития и Долна Мизия след успешната си кампания срещу скитите. Въз основа на споменатата победа той построил градовете Преслав, Плиска, Констанца и Силистра там. Историкът Аврелий Виктор похвалил строежите на императора с думите: „При него бе изграден мост над Дунава и военни лагери и крепости в много стратегически разположени места“, визирайки гореспоменатите населени места; „така той запази спомена за своята значима благодарност“. Тази "значима благодарност" остава жива сред българския народ дори до ден-днешен - Константин е единственият император и цар, който продължава да бъде възпят в народните песни.