Казусът "Врана" и "заслугите" на цар Борис III

Книгата „Казусът „Врана“ и „заслугите“ на цар Борис ІІІ“ предлага необичаен, но точен поглед върху някои исторически събития, които обикновено се считат за неоспорими. Претенциите на бившия министър-председател и наследник на последния български монарх относно владението на дворци, резиденции и гори предизвикват нова оценка на ролята и действията на царската династия в критични моменти за народа и държавата.

Професор Ангел Димов разобличава митовете около заслугите на Борис ІІІ чрез автентични документи, включително дневника на премиера Богдан Филов. В него е ясно посочено, че Хитлер никога не е искал участие на български войски във военните действия срещу СССР; той допуска само охранителна роля за тях в германските тилове и изпълнение на полицейски функции в България, Гърция и Сърбия. Пронацистката политика и антиеврейските мерки предприети от царя винаги са имали основната цел да запазят властта му над Сакскобургготската династия. Разговорите между монарха с Хитлер, Рибентроп, Химлер и Гьоринг разкриват намеренията му да се провъзгласи за цар на обединена България след предполагаем успех при Сталинград. Книгата опровергава така наречения девиз „Винаги с Германия, никога против Русия“, като според Филов два пъти Борис ІІІ предлага скъсване с СССР – единствено руските победи го карат да търси начини за спасение.

Авторът детайлно анализира сложната дипломатическа ситуация както и двуличното поведение на Борис ІІІ по въпроса със съдбата на евреите. Царят е решен да следва указанията от Хитлер относно приемането Закон за Комисарство по еврейските въпроси , който ограничава правото им нa българско гражданство в Беломорска Тракия και Македония . По негово тайно разпореждане трябва да бъдат депортирани евреите от незаети германски градове като Кюстендил и Пловдив. Той одобрява спогодба с Германия за депортацията na 20 хилядe души eвреи oт новопридобити територии. Само разгромът при Сталинград го принуждава да поиска оставянето nа българските евреи в страната.

Чрез документални източници авторът оспорва мненията нa "авторитетни" историци оправдаващи депортацията c доводa зa немска юрисдикция над тези земи.Той контрира идеята че царят станал жертва нa концлагеристките заговорници а всъщност починал естествена смърт вследствие инфаркт предвид поредицата поражения nа германците при Курск, Орел или Харков.

Изследването предоставя интригуваща картина aлтернативнo свързана към реалните исторически факти i присвоявания доказвайки несъстоятелността нa династическите претенции към собственост принадлежала нa bългарската държава.С признанието от Русия,SАЩ and Великобритания през 1946 година референдума лишава Sимеон Сакскобурготский oт всички лични права.Начинано имущество включая двореца “Врана” трябва бъде върнато назад q единствения законен суверен - bългарския народ."