Бел-Ланкастърската система от Мадрас до Копривщица и ролята й за изграждането на новобългарското училище

Към края на XVIII век в различни части на България килийната просвета започва да се организира по нов начин. В условията на чуждо политическо и духовно влияние, не само манастири, църкви, монаси и свещеници се ангажират с училищния живот, но и местните български общини. Лидерите от отделни населени места, обединени в т.нар. църковни общини, все повече проявяват желание за създаване на "школо" (училище) в своето "отечество", като под термина "отечество" често разбират родното си село или град.

През 30-те години на XIX век значението на понятието "отечество" променя своето съдържание. Започва да се формира концепцията за изграждане на общонародно училище, което да просвещава "сичката наша сирота България". На помощ идва нова образователна система – Бел-Ланкастърска или взаимоучителна система. Тази система навлиза в българските земи към края на XVIII век чрез приют за сираци в Мадрас (днешен Ченай, Индия). През следващите около тридесет години тя набира популярност и достига до пет континента. По инициатива на български емигранти от Габрово, живеещи в Одеса и Букурещ, системата е внедрена през 1835 г. във newly откритото Габровско училище с цел то да стане център за просвета за ученици от различни краища.

Друг важен пункт за разпространение на тази новаторска образователна схема става Копривщенското взаимно училище, основано през 1837 г. Създаването на тези ключови институции за новобългарска просвета и подготовка на учители по взаимната методика полага основите не просто на локални учебни заведения , а стартира изграждането на единна образователна мрежа - така наречената общобългарска система със задача да буди народностното чувство у българите и да ги подготви за независим духовен и политически живот.