Конфуций и търсенето на пътя

Китайците наричат Конфуций „най-великия учител” и го почитат почти като божество. Той самият не се смятал за теоретик, а по-скоро за мъдрец, който поставя реалистични цели.

През дългия си живот от 551 до 478 г. пр. Хр., известен с имената Кун Фудзъ, Кунг Фу Тсе или Кун ЦиУ в различните транскрипции, той непрекъснато предавал философията на знанието и стремежа към личностно развитие на околните. Учението му имало за цел да насочи последователите му към пътя на висшето и образцовото.

Конфуций обикновено формулирал своите идеи в кратки изрази, които позволявали различни тълкувания; сред основните теми изпъква значимостта на добродетелния живот и синова преданост. Конфуцианството и китайската философия като цяло акцентират върху практическите аспекти на морала и етиката: как човек трябва да живее, за да усъвършенства себе си и своята среда, както и как да постигне морална хармония.

В книгата са включени 44 от най-значимите притчи относно философа, допълнени с неговите безсмъртни истини представени чрез кратки сентенции подредени по азбучен ред.