Юлия Огнянова. Автопортрет за разпознаване

Юлия Огнянова е театровед и режисьор, родена на 22 февруари 1923 г. в град Варна. Тя започва обучението си по медицина, завършвайки през 1953 г. ГИТИЗ в Москва със специалност "Театрознание" под ръководството на проф. Павел А. Марков.

От 1957 до 1960 г. работи като драматург в Бургаския драматичен театър, а след това заема позицията на режисьор в театър "Трудов фронт" от 1960 до 1964 г., преди да премине към Театър 199 между 1972 и 1975 г. В периода от 1975 до 1978 г. продължава кариерата си в Пловдивския драматичен театър и поставя спектакли в Италия, Франция, Латвия и Кипър.

Огнянова създава драматичен театър чрез внимателно подбрани литературни материали и се фокусира върху кукления театр за възрастни, вдъхновявайки се от народните традиции; тя също така разработва нов жанр – театралната клоунада.

Преподава режисура за куклен театър във ВИТИЗ, а нейните студенти с нетрадиционен подход - като Теди Москов, Мая Новоселска и Александър Морфов - играят важна роля в съвременната реформа на българския театър.

Животът на Юлия Огнянова е изпълнен с трудности както личностно, така и професионално; над нея тегне негласната забрана: „Забравете това име.” Нейните герои – Лена, Бора, Анна и Олга – са символи на неприкосновени територии от нейния живот и литературата й; те всъщност представляват образи вдъхновени от значими български автори като Блага Димитрова или Георги Марков.

Почти вековният й живот може да бъде разглеждан като отражение на времето. Тя дълбоко мразела спекулациите около себе си и никога не извлекла ползи от своята биография независимо от историческите обстоятелства около нея.

Когато решава да сподели публично своето минало без страхове за последиците му, това вече няма значение; затова книгата разкрива две страни на Юлия: познатата ни фигура с нова светлина и вечността й сред нас. Тази творба ни приканва да погледнем навътре у себе си чрез призмаa на истинските ценности прилагани от Огнянова.