Видрица Т.1

Дългогодишната и разнообразна дейност на поп Минчо в ролята му на духовник, учител, просветител, общественик и революционер била известна още приживе. Името му е документирано в оригинални писмени източници от 70-те години на XIX век, както и във възрожденската преса и спомените на негови съвременници – приятели и съратници. Особено внимание се отделя на „Миналото“ от Стоян Заимов и „Записките“ от Захари Стоянов. Ръкописите му привлекли интереса на редица личности като Христо Ботев, Иван Адженов, Лев Каравелов и други; всъщност през 1875 г. Ботев планирал да публикува един от ръкописите му под заглавие „Изгубений старец...“, но проектът не бил осъществен.

Насочили сме вниманието си към най-мащабното произведение на поп Минчо - "Видрица", което поради своя многожанров характер може да бъде наречено "Поп Минчов сборник". Той започнал работа по него преди повече от сто години, разпитвайки стари хора за легенди и предания. Поп Минчо завършил този огромен ръкопис с над 2000 страници едва след Освобождението, непосредствено преди смъртта си. Това свидетелства за дълготрайния му труд върху литературата ни – истински паметник на културното наследство, все още непознат за широка аудитория.

„Видрица“ съдържа разнообразна информация относно живота и развитието на народа ни с хронологичен обхват между XVIII до края на XIX век. Произведението има много жанрове: родова хроника, автобиографичен очерк или летописни записки със спомени и фолклорни материали. Структурата й е нестандартна - повествованието не винаги следва хронологична последователност; диалози пък добавят живост чрез използването на местни диалектизми.

Кирила Възвъзова-Каратеодорова,
Тихомир Тихов