Населена от думите. Поезия, проза, диалози

Преди повече от тридесет години, по време на върха на „Златната епоха Чаушеску”, Ана Бландиана сподели, че не може да издържа повече на насилието, унижението и лъжите. Поради това престанаха да публикуват произведенията ѝ, уволниха я и тя беше принудена да напусне както работата си, така и дома в Букурещ. Въпреки всичко, тя оставаше светлина в тъмнината на дългия период страдания за нашата северна съседка. Бландиана казва, че идва момент, в който човек или трябва да се предаде напълно, или да стане защитник на истината – прокурор и съдия; необходимо е да премине през тези трудности като през празни пространства и да открие своя собствен ъгъл – мястото от което Истината му звучи с най-силното и продължително ехо.