Левиатан и други истории

"ПЛЪТ ОТ ЛЕВИАТАН" на Чус Пато предизвиква сложния, митичен образ на Левиатана – същество, което е едновременно дракон и кит, поглъщащо хищник и символ на постапокалиптично пиршество. То олицетворява държавната машина и в същото време представлява дивака от нехуманната природа.

С богатата си чувствена образност авторката освобождава птиците, горите и цветята от поетическите ограничения, вдъхвайки им нови сили. Ние се учим да разширяваме мисленето си отвъд лиричното "аз", което постоянно претърпява промени. Стихотворенията предизвикват самите себе си във всяко кътче в търсене на неуловимия свят – тяло, което не може да бъде обяснено нито с букви, нито с езика, който ги изразява. Според Пато работата на поета е нищо повече от представление за невъзможното: чрез този акт думата достига до своите крайности и се връща при нас за ново приложение. Поезията ѝ звучи като чуждо пространство между музикалността и размисъл.

Зои Скоулдинг описва стихотворенията като ярки фрагменти с оптимистична лекота – светлина пронизваща глобална ротонда. Тънкото наблюдение върху съществуването и пустотата трепти с живот. Всяко произведение тук е пътешествие на светлината към мрака; ако бързо се привържеш към невероятни метафори или пропуснеш финесите в линиите на Пато, ще забележиш следващото проблясване там, където езикът успява или проваля своята цел. Аз бях завладяна от тези нюанси в поетичния цикъл - те носят както великолепна елегия така и призив за активно присъствие.
Маргарет Кристакос

***
Чус Пато преподава история и география в малък град в Централна Галисия (Северозападна Испания). Нейната шеста стихосбирка „м-Тала” променя поетическия ландшафт през 2000-те години; „Орди от писане” получава Испанската награда за критика през 2008 година а през 2009 година - наградата Лосада Диегес. През 2013 г., Асоциацията на галисийските книжари я отличава като автор на годината. Настоящият сборник съдържа четвъртия и петия текст от нейния цикъл "Метод": „Сецесион” и „Плът от Левиатан”. Поезията й е интензивно експериментална; основните теми включват политика, езикова идентичност, полови въпроси и национализъм, както και миграция и маргинални опити сред травматични номади – всички ние сме част от тях. Основният акцент пада върху образа на духа стоящ пред бездната: той вижда не краха а зелени поляни - отсъствие всред чудото парадоксално проговарящо със себе си . Чус Пато e считана за една от най-влиятелните фигури в галисийската литература."