Изпитанията на Аполон Кн.2: Тъмното пророчество

"ОТИДИ НА ЗАПАД. ХВАНИ АПОЛОН, ПРЕДИ ДА УСПЕЕ ДА ОТКРИЕ СЛЕДВАЩИЯ ОРАКУЛ. АКО НЕ МОЖЕШ ДА МИ ГО ДОКАРАШ ЖИВ, УБИЙ ГО.

Това бяха указанията на моя древен враг Нерон към Мег Макафри за нейна задача. Но каква причина може да има римски император да насочи вниманието си към Индианаполис? И сега, когато съм тук (все още в унизителния образ на Лестър Пападополус), къде е всъщност Мег?

Мег, моята господарка с божествен произход, изглежда като разярен таралеж. Тя ме предаде на Нерон, докато все още бяхме в лагера на полукръвните. Освен това, тъй като съм смъртен, тя може да ми заповядва всичко… дори и самоубийство. Въпреки това, ако имам възможността да я спася от злосторния й пастрок, ще направя всичко по силите си.

Но цялото това героично поведение ми е изключително чуждо - както знаете вече, баща ми Зевс ми отне всички мои божествени сили. И не мога да пропусна обидите и страданията, които преживях до момента: нечувано унижение и невъзможни срокове... Не би ли трябвало след всяка успешно изпълнена задача да има награда? Вместо това получавам само нови трудности.

Заклевам се: ако някога успея да възстановя своята божественост, няма повече да заставям смъртни хора да извършват подвизи без нужда - освен ако не става въпрос за нещо истински важно или когато знам със сигурност че могат справят; или просто нямам време… или пък предпочитам самият аз да не го правя лично. Ще бъда много по-добродушен и щедър спрямо другите отколкото те са били към мен досега - особено що се отнася до магьосницата Калипсо. Какво толкова вижда Лио в нея?"