Дай, за да вземеш

В последно време темата за ангажираността и мотивацията на работниците стана много актуална. Фирмите все повече изследват степента на ангажираност, а също така инвестират усилия в увеличаване на щастието сред служителите, намаляване на стреса и внедряване на програми за задържане и лоялност.

Професор Адам Грант от Уортънската бизнес школа в книгата си "Дай и вземи" подчертава, че компаниите, както и техните ръководители, които успяват да създадат атмосфера на доверие, уважение и доброта в работната среда, получават значително по-високи нива на лоялност и ангажираност от страна на служителите. Според него хората могат да се категоризират като “даващи” или “вземащи”, с неутрална група между тях – тези, които балансират даването и вземането. “Вземащите” са подобни на черни дупки; те извличат максимално количество ползи без загриженост към колегите си. В контекста им стоят “даващите”, които предоставят пространство за мнение , слушат активно дори когато не споделят едно мнение с другия човек.

Следователно вместо да се фокусират върху нови материални привилегии или стимулиращи програми за повишаване мотивацията у персонала, мениджърите биха могли да насочат усилията си към изграждане на доверие, щедрост, съчувствие и прошка. Интегрирането на тези човешки ценности в корпоративната култура ще доведе до значителни икономии разходи за компанията като същевременно ще формира положителни взаимоотношения между членовете й. По този начин лидерите ще могат да изградят успешна организация – вдъхновяваща структура с отлични резултати както за служителите си, така и за работодателите.