История на Русия**

Миналото не се изпарява, а остава живо в натрупания опит на човечеството. Основната задача на историята е да обобщава и анализира този опит. Древните са казвали: „Историята е учителка на живота“. Наистина, през ключовите моменти от развитието на обществото, хората търсят решения на актуалните си проблеми в светлината на историческия опит. Чрез уроците от миналото те развиват уважение към важни ценности като мир, доброта, справедливост и свобода.

Известният руски историк Василий Осипович Ключевски умело отбелязва в дневника си, че въпреки твърденията за безполезността на историята, животът все пак наказва онези, които я игнорират. Той споменава: „Цветята не са виновни за слепотата“. Историята предоставя уроци дори за тези, които не желаят да се поучат от нея; тя им показва тяхното незнание и пренебрежение. Има още един афоризъм: „Лъжливото тълкуване на миналото води до провали днес и катастрофи утре“.

Историята представлява съществен аспект от човешкото самосъзнание. Политическите сили често манипулират исторически факти с цел оправдаване на своите действия и затова при интерпретацията им настъпват конфликти между различни идеи и възгледи.

Интересът към изучаването на миналото понякога поражда скепсис относно обективността му като научна дисциплина. Много хора смятат, че историята служи предимно за политически цели – всяко поколение или партия я преосмисля наново под влиянието на настоящите реалности. Скептиците даже твърдят, че истинското познаване може да стане само ако човек се дистанцира от съвременния контекст.

Въпреки разнообразието в мнения относно глобални въпроси свързани с развитието ни като общество или конкретни факти обаче има обективна истина. Целият процес по разследването и разясняването му е сложен и трудоемък - той изисква както разбиране както особеностите му така и определени професионални умения.

Историците трябва да пишат със страст но никога не бива да лъжат или премълчават фактите. Стремежът към истината винаги е бил основополагаещ принцип в науката. Историята действа като социална памет която предава знания между поколенияте чрез осмислянето им в сегашността.

Нарастващият интерес към историческата науки потвърждава нейното значение - тя помага за анализа какво става днес а също така предлага информация нуждна за бъдещи прогнози.
Подобно както другите науки историята непрекъснато обновява знанието си откривайки новини факти следвайки напредъка във всички области.
Фактическите данни около нашия произход получават нова оценка благодарение именно наличието новаторски методологии.

Не можем да изградим нов свят без оглед назад – това прозрение носим през вековете! Обширното проучване материалната култура подобрява мислене планове деяния ни правейки ги по-уместими във времево отношение.
Тази способност позволява ясно разглеждане настоящето което поставя задачи свързани с точност при интерпретирането истории значеща практическа стойност.

Михаил Ломоносов описвал ролята й по следния начин – “тя предлага примери как управляват владетелите ,как поданикам принадлежи покорство...”. А Татишчев допълнил :“без познаниятa върху него (миналато) нито машина нито управление ще бъдат идеални.”