Прабългарите през V - VII век

Тази книга представлява опит за представяне на историята и особено археологията на прабългарите, обхващаща периода до разпадането на Велика България и формирането на Дунавска България и Волжско-Камска България. Използван е научният термин "прабългари" (от немски Urbulgaren), наред с традиционното "българи" от историческите източници, тъй като той помага да се направи ясно разграничение между истинските българи - езичниците, и славяноезичните българи - християни след покръстването.

Историческите проблеми са проучвани дълго време и в общи линии могат да се считат за добре осветлени благодарение на усилията на множество поколения историци както от нашата страна, така и чуждестранни (прегледи при Бурмов 1968а; 19686б; Бешевлиев 1981а: 11-23; Божилов, Гюзелев 1999: 58-61). Историческият очерк тук базира своите изводи именно върху тези изследвания. Има все още неясни аспекти и спорни въпроси, по които съществуват различни мнения – всяко със свои основателни аргументи. До появата на нови писмени извори тези разногласия запазват правото си да бъдат вземани предвид. За улеснение присъствието на прабългарите в различните географски области в Европа е разгледано отделно с относимите археологически находки.

Ситуацията с изучаването паметниците от материалната култура обаче е различна. Всички опити за точно определяне принадлежността им към прабългарската култура срещат трудности и несигурност. Някои от тях остават предмет на спорове даже в настоящия момент. Причините до известна степен са обективни – докато етническата идентификация на паметниците принадлежащи към германските племена през периода на Великото преселение не създава значителни затруднения, атрибуцията при степните тюрко-ирано-угорски племена често остава неопределена. Това произтича от техния подвижен начин живот, който води до сходства в материалната култура, погребалните практики и религиозните вярвания. Тази близост е подсилвана освен това от общ произход или използването на единен език. Друга причина е отсъствието на централизирани политически образувания с ясни граници и стабилен център властта – факторiнтoсепо формирa специфична материална култура.