Лютня и белези

Данило Киш е едно от най-влиятелните имена в сръбската литература през втората половина на ХХ век. Той е роден на 22 февруари 1935 г. в Суботица и завършва основното си образование, както и началните класове на гимназията, в Западна Унгария – района, откъдето произхожда баща му. През 1944 година баща му е депортиран в Аушвиц и не се завръща обратно. Данило заедно със семейството си бива репатриран с помощта на Червения кръст до Цетине, където завършва гимназията. През 1954 г. получава диплома по обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее "в изгнание" в Париж, вдъхновено от Джеймс Джойс, където умира на 15 октомври 1989 г., а след смъртта си е погребан в Белград.

Киш започва да публикува статии във множество издания още от 1953 година, а първата му книга излиза през 1962 г., съдържаща два кратки романа: „Мансарда” и „Псалм 44”. В творчеството си пише разкази, романи, драми и есета; освен това превежда произведения от руски, унгарски, френски и английски език (между които автори като Есенин и Ахматова). Сред най-забележителните негови творби са "Гробница за Борис Давидович" и "Енциклопедия на мъртвите." Носител е на редица литературни отличия.

Разказите включени в този сборник са написани между 1980 и 1986 година; те са намерени след смъртта му и публикувани посмртно за пръв път на български език.

"Изречение по изречение Данило Киш създава песни чрез богатството на своето слово."
New York Review of Books

"Литературата все пак има своя функция - тя служи за човешката съвест."
Данило Киш