Кучешко сърце

Сивите радиатори на парното излъчваха топлина. Завесите бяха затворили плътната нощ, в която блестеше самотна звезда. Висшето същество, важният кучешки дарител, заемаше кресло, а Буби лежеше на килима, опрян о коженото канапе. Сутринта кучето страдаше от главоболие заради мартенските мъгли, което го притискаше по околната част на черепа. Но с настъпването на вечерта болките му утихваха. И сега той се чувстваше облекчен; в главата му започнаха да нахлуват сладки и приятни мисли.

„Толкова ми върви напоследък – разсъждаваше то, докато задремваше – направо е неописуемо какъв късмет имам! Установих се трайно в този апартамент. Напълно съм убеден, че произходът ми е проблематичен. Тук явно има нещо нередно - баба ми сигурно е била лоша жена, бог да я прости. Истина е, че получих удари по главата без видима причина, но ще мине като при кучетата. Това всъщност не значи нищо.“