Най-умната глупост

Когато беше на две години, той помоли майка си, която се грижеше да го облече: "Не буди дрехите... Те още спят..." Таткото също се намеси, но малкият му отвърна: "Тати, бъди тих! - ще събудиш самолетите..."

След този момент решихме да записваме важните неща, които казваше – онези изказвания, които заедно с плача и смеха му оформяха начина му на мислене и говорене.

Сега, когато е на седем години, подредихме неговите думи в книга. Не целим да го насърчаваме да пише или да търси прехраната си чрез Словото; а по-скоро искаме да му покажем, че ако някога изпадне в затруднение през годините напред, добре е да намери утешение в Книгата.

Тя представлява най-ценния дар, който можем да оставим след себе си – ние сме неговите близки приятели и гордо представяме ролята си като РОДИТЕЛИ.