Моето опяване

Нощта е бурна. Колата е катастрофирала, а в нея е само една жена. В съзнанието й преминават всички моменти от живота, които са я довели до този момент. Спомени, чувства и важни събития се редуват в колективната памет, докато личните преживявания изплуват в нейния ум – сивият и често жесток ежедневен живот, изгубените надежди, тайни на семейството и провалените съдби минават пред очите ѝ като кадри от филм. Всичко това образува лабиринт от изображения и асоциации, където миналото непрекъснато се преплита с настоящето.

Тази книга разглежда темата за смъртта във всичките ѝ форми - не само физическата смърт, но и загубата на време, идеи и мечти. Но тя е също така история за живота такъв какъвто може да бъде: “Нищо не придава толкова спешност на живота като близостта до смъртта”.

Това е необичаен и оригинален роман – или по-скоро едно дълго изречение разположено върху множество страници без главна буква в началото или точка в края; запетаятa играе основна роля тук – истински стилистичен подвиг който пресъздава потока на мислите и концепцията за вечността.
Даринка Кирчева