Кръв по клавишите

Често думите функционират като безполезна плява. Имам предвид нашето съвремие. Те се разпространяват на вятъра и замърсяват вече прашната среда около нас. Думи, думи, думи... Хората са прекалено много и техните слова също, което ги прави донякъде незначителни и задушаващи - подобно на прахови частици. Но понякога се появява човек, който притежава уникален инструмент – огниво или друг вид запалка за искри. Например, душата си. Някакъв специален тип душа. И този индивид може с едно почти незабележимо движение да запали целия този куп от думи и да разпали величествен огън. Този, който е способен да подпали сухата плява с пламъка на своето велико сърце и искряща душа, аз наричам Поет. Диана Маркова е Поет! Чувствам силни емоции при четене на стихотворенията ѝ; някои от тях дори ме развълнуваха до сълзи, а аз съм възрастен мъж с трезви чувства. Както и да е – нека гори тази светлина през нощта./Калин Терзийски/