Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация

През XIX век етническите нации се стремят да се освободят от имперските зависимости и да изградят свои собствени държави, докато през ХХ век вече съществуващите държави започват да формират политически нации. Дебатът относно това коя нация е естествена или изкуствена продължава, като в него се включва и въпросът за историческата значимост и способността на една нация да бъде "държавотворна". На Балканите четири от съществуващите нации - албанската, турската, македонската и босненската - могат да бъдат определени като политически образувания, което подчертава устойчивия характер на историческите процеси. Тези три последни народности разполагат с „бащи“ – Кемал Ататюрк и Йосип Тито, които не всички считат за легитимни.

В този контекст д-р Теодора Толева умело анализира различните аспекти от многопластовите планове и действия на австро-унгарската дипломация. Целта й е да насърчи националните амбиции в разделеното албанско общество, но всъщност тези действия до голяма степен служат за реализиране на стратегическите интереси на Австро-Унгария в региона. Мисията ѝ е сложна: тя трябва не само да преодолее редица външни пречки – влиянията на другите велики сили в района, позицията на Османската империя и амбициите на новосъздадените балкански национални държави – но също така трябва да се справя с множество вътрешни фактори сред албанското население, които допринасят за традиционната му разединеност (като кланова структура, езикова фрагментация, териториална раздробеност без единен литературен език или обща азбука).

Австро-Унгария осъзнава важността na активната си роля във формироването и утвърждаването нa националното самосъзнание сред албанския елит; по този начин тя може ефективно да насочи интеграционните процеси в посока собствените си стратегически цели. Важно е обаче отбелязването nа двойнствения стандарт при управлението нa подобни ситуации: проявяваща далновидност спрямо развитието nа малки народности извън границата си наред с потисничество към освобождаващите движения у подвластните малцинства в пределите nй.