А хипопотамите се сварили в басейна си

Лусиен Кар, който е съквартирант на Алън Гинзбърг и приятел на Уилям Бъроуз и Джак Керуак, убива Дейвид Камърър през 1944 година. Гинзбърг започва да работи върху роман, вдъхновен от трагедията, но по-късно се отказва. Бъроуз и Керуак решават да се обединят в писателски проект с цел да завършат романа, който остава непубликуван цели 60 години. Двамата автори пишат индивидуално и от различни перспективи, като главите следват строга последователност в този „роман с ключ”. Произведението разкрива творческите усилия на двама бъдещи литературни гиганти, които тогава все още не са известни в литературните среди. Романът пресъздава атмосферата на бохемския Манхатън в края на Втората световна война и запечатва редица образи, които по-късно ще станат част от панорама на едно от най-влиятелните културни движения през XX век – бийтпоколението.