Жал ми е за камъка... Избрани стихотворения

Стихотворенията на Григоре Виеру (1935-2009) са изключително красиви в своята яснота и простота, предизвиквайки у всеки, който ги прочете, чувство за естетика и хармония. Един румънски критик определи творбите му като „поредица от вълшебни“ мигове, което може би е най-точното описание за тях. Виеру изглежда като поет от друго време и свят, далечен от забързаното ни ежедневие и технологичната реалност на съвремието. Неговата поезия черпи вдъхновение от дълбоките корени на богатия румънски фолклор – тъжните народни песни и невероятната балада „Миорица“, както и от стиховете на неговия любим автор Михай Еминеску, последния европейски романтик. - Огнян Стамболиев

ТЪЖНА ПЕСЕН
"Велика е смъртта..." Рилке

Смъртта е велика,
но остава сама.
Аз имам дом и любов –
а ти нямаш нищо.
Нежна е сянката на чучулигата,
която лети над полята.
Зелените ябълки са обитавани
от охлювите на звездите.
През мен преминава една тъжна песен,
точно сега, в този момент.
Аз знам къде мога да умра –
а ти нямаш такова място...