Саша Попов и "царските симфоници"

В живота на проф. Саша Попов, който е една от най-забележителните личности в културната история на България през XX век, се срещат редица необясними парадокси. Не става въпрос за проявленията на „детето чудо", нито за саможертвата на известния цигулков виртуоз, който поема рискове в новото си амплоа като диригент. Нито пък за удивителната способност да създаде три нови оркестъра: Академичния симфоничен оркестър, Царския военен симфоничен оркестър и Софийската филхармония. Дори фактът, че успява да изпълни Шестата симфония на Чайковски без ноти в Италия или участва в „двубой" с Берлинската филхармония при представянето на „Картини от една изложба", не е основният парадокс.

Тъжното е, че именно тези български композитори и музиканти, които би трябвало да му бъдат признателни, често се дистанцират от него. Това не означава буквално да го игнорират - те просто не изразяват публична подкрепа към него след 9 септември 1944 г., когато той временно е свален от поста си начело на филхармонията. Липсват гласове в негова защита – няма обществена реакция освен лични жестове и съчувствени коментари зад затворени врати.

През началото на 1956 година ситуацията остава подобна; опитите Саша Попов да бъде премахнат от главния диригентски пост минават почти незабелязано както сред музикантите, така и среди композиторите. Тези два случая показват недостатъците у предходните поколения артисти и обществото през 40-те и 50-те години. За жалост България сякаш забрави този велик син, принуден да прекара последните години далеч от родината си.

Медиите замълчаха относно успехите му дори когато през 1974 г., по случай неговата 75-годишнина, наложеното табу започна постепенно да отпада. И дори при отбелязването му стогодишиние през 1999 г., останахме длъжници спрямо неговата фигура и дело. Забравяйки Саша Попов обаче изгубихме важен период от историята на Софийската филхармония; колко малко статии са написани за него или записаните концерти? Какво каза някой български композитор или диригент поне веднъж благодарствено след смъртта му през август 1976 г.? Изключенията потвърждават правилото: все още чакаме разрешение “отгоре” да признаем заслугите му!

Документалният материал около диригента практически липсва или е оставен занемарено извън града във фермските архиви край София; макар записи съществуват рядко ги чуваме по радиото а първият компактдиск излиза едва през 2001 година.

Фигурата на Саша Попов стои толкова високо в музикалната сцена на XX век , че ни задължава като народ активно да я възстановим паметта й . Да спрем със самоизолацията си спрямо историческите факти - неправдите продължават дори след ноември '89! Все пак как може човекът , считан сред петте най-добри цигулкови виртуози през двадесетте години , както и един видял между десетимата водещи диригенти преди войната ?