Записки за България и руско-българските отношения

Днес, в 21-ви век, ние сме очевидци на жестокия геноцид срещу българите в Македония, извършван от безумна сръбскокомунистическа група. Този процес продължава вече 66 години и се проявява чрез усилията на сърбите и техните помощници да преобразят българите там в „етнически македонци", следвайки указанията на Стоян Новакович. Според него, за да бъдат асимилирани българите, е необходимо първо да бъдат откъснати от корените си посредством идеологията на македонизма. За целта сърбите и техните поддръжници в Скопие през последните 66 години разпространяват основно книгата „За македонцките работи“ на Кръстьо Мисирков.

Лично смятам, че тази книга е продукт на сръбската пропагандна машина и е издадена с намерение да изглежда като творение на Мисирков. Откритият от нашия екип оригинален дневник от 1913 година показва ясно моето предположение – самият Кръстьо Мисирков се самоопределя като „македонски българин“, отдаден патриот, който милее за своя народ и тъгува за освобождението на Македония.

Книгата беше представена тържествено в Скопие от проф. Зоран Тодоровски и обявена за водеща публикация в македонските книжарници. Неочаквано бе това представяне сред множество скопски "учени" и "политици", особено когато книгата опровергава твърденията относно идентичността на Мисирков. Издаването й предизвика удивление у мен - не можех да повярвам как лъжливи историци могат толкова радикално да дискредитират собственото си мнение по въпроса.

Вследствие неудобния формат, ограничен тираж и недостатъчната популяризация книгата остава непозната сред българските читатели. Поради това решихме да я преиздадем специално адаптирана за нашия пазар, така че всеки българин да види варварството към истинския патриот Кръстьо Мисирков - човекът представен неправилно като баща на македонската идея.

Надяваме се настоящото издание да бъде прочетено дори от посланиците на Русия, Холандия, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия, Швейцария и Турция – може би те ще осъзнаят колко неподходяща подкрепа оказват към партия ОМО „Илинден“, чийто главен приоритет е унищожаването на българското население в Пиринско.
Никола Григоров