Берджи Кристин. Приказки от бунището

"Незабравимо! Тя създава проза, която не е била виждана досега." Това изказване е на английския писател и критик Джон Бъргър, носител на наградата "Букър".

Лятифе Текин (родена през 1957 г.) е една от най-значимите фигури в съвременната турска литература. Произведенията й са преведени на над десет езика. Сравняват я с Орхан Памук - двамата са най-популярните и четени романисти в Турция в началото на XXI век. През 2005 година група критици определят творбите й за най-добрите в страната през последните 25 години. Текин притежава оригинален и неконвенционален стил, вдъхновен от фолклора, напомняйки магическия реализъм на Габриел Гарсия Маркес. Нейният роман "Берджи Кристин" представлява алегория за оцеляването и запазването на човечността, изплетена от звуци и образи, които навяват представата за примитивна пещерна рисунка – ярка, жива и искрена.

"Една зимна нощ върху хълма, където през деня големите камиони докарваха отпадъците на града, малко по-далеч от купчините боклук под светлината на фенера се появиха осем бордея...
На сутринта до сметището сред химическите остатъци и калта възникна квартал с покриви от пластмасови легени, врати направени от стари черги, прозорци с мушама и стени от влажни тухли.
След полунощ ветровете нахлуха като взеха покривите на бордеята със себе си; те полетяха подобно на птици. Заедно с тях изчезнаха и бебета във люлките им завързани за таванските греди.
Засипани в дълбок сън хората се пробудиха от снега падащ върху лицата им; той полепваше по клепачите им. В първия момент помислиха че това е красив сън - небето сякаш беше станало сняг който валеше върху бараките им. Но скоро техните викания разцепиха тишината."