Експертите на прехода

Как се интегрира и функционира явлението „think tank“ в българския контекст? Как експертите от тези организации, свързани с прехода на България, станаха жертва на глобалните мрежи и концепции за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо процесът на демократично преобразуване не успя да включи България в Западната модерност и да създаде либерални институции и критична публична среда? Какво е бъдещето на институциите, които произвеждат интелектуална независимост у нас? Защо преходът към демокрация в Източна Европа изпревари неолибералния преход във Франция и други европейски държави?

Изследването на Достена Лаверн представя темата хипер-модерно както по отношение на съдържание, така и чрез анализ, който комбинира увлекателен литературен стил със сериозен научен подход. То успява да постави българския случай като отражение на бъдещето за Западния свят. - Никола Гийо, изследовател и програмен директор в „Сошъл Сайънс Рисърч Каунсил“, Ню Йорк.

Това е едно от първоначалните антропологични проучвания в световен мащаб относно уникалния експертен елит от неправителствени организации участващи в глобални мрежи за разпространение на демократични практики. - Марк Абелес, директор на „Международен институт по съвременна антропология“, Париж.

Впечатлена съм от многобройните общи находки между изследването на Достена Лаверн и моите собствени проучвания върху неформалните мрежи около медиаторските елити в САЩ, Полша и Русия. - Жанин Ведел, професор-изследовател в „Ню Американ Фаундейшън“, Вашингтон.

Това представлява значимо интелектуално събитие не само за България. Свързвайки българския преход – чиято невидима ръка до голяма степен са именно think tanks – с логиката зад глобалните мрежи за демократизация по света, авторката показва как неолибералната парадигма деконструира институциите свързани с демократичната модерност и публичността както във политически контекст, така и сред социалните науки медии. - Лиляна Деянова, доцент по социология при СУ "Климент Охридски".