Танки СС в бою. Танковая гвардия Гитлера
Издателство: | Яуза Прес |
Брой страници: | 448 |
Година на издаване: | 2010 |
Дата на издаване: | 2010-04-06 |
ISBN: | 9785995500261 |
SKU: | 84831650007 |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 12 лв. |
Автор на тази книга е Курт Майер, известен под прозвището Panzermayer. Той беше един от най-разпознаваемите и харизматични командири в СС, като популярността му сред войските може да се сравни само с Паулем Хауссером и Зеппом Дитрихом. През 1941 година, докато ръководеше разузнавателния батальон на бригада "Лейбштандарт СС Адолф Гитлер", Майер стана известен на Източния фронт със своята решителност и смелост. За умелото си използване на бронетехника в битка той получи почетното звание Panzermayer ("Бронированият Майер") и бе един от първите носители на Рицарския кръст.
Майер, агресивен и упорит офицер с изключителна способност за бързо реагиране в критични ситуации, заслужено бе считан за един от най-добрите танкови командири по време на Втората световна война. След успешните операции през 1941 г., включително действията му в Украйна, близо до Харков през март '43 и през юли на Курската дъга, той беше назначен за Divisionsfuhrer на 12-та танкова дивизия СС "Гитлерюгенд". Тази дивизия набираше млади фанатични последователи на националсоциализма.
На тридесет три години Майер стана най-младият дивизионен командир в историята на Третия Райх. Неговата добре обучена дивизия с нова бронетехника участва активно във боевете в Нормандия срещу съюзническите сили. През есента на '44 година обаче той беше тежко ранен при опити да избяга от Фалезкия котел и попадна в плен. Книгата е написана непосредствено след освобождението му от затвор, където излежаваше присъда за военнопрестъпления.
След края на кариерата си генералът от СС се преориентира към търговия с бира и продължи да участва както легално, така и нелегално в дейности свързани с организации от SS; активно пропагандираше идеята че членовете им били „сигурно толкова добри войници колкото всички останали“. Но неговата собствена творба противоречи именно това твърдение – доказвайки как войските СС са били много по-фанатични и лоялни към режима отколкото редовните германски солдати; те остават елита сред въоръжените сили до самия край на конфликта като личната охрана на Хитлер.
.
.