Минта

РАЗДЯЛА... САМОТА... СМЪРТ...
Караджаолан

… Един мъж лежеше с лице надолу и не откъсваше поглед от синевата на морето. Мислите му се местеха между Флорида и беломорския бряг. Размишления, размишления, размишления…
В далечината на плажа една жена лежеше по гръб с затворени очи. И тя бе потопена в мисли – за загубите си и за новото, което беше намерила тук.
Едно малко момиченце тичаше по пясъка.
- Минта! Минта! Ела тук! - извика жената.
Мъжът внезапно се стресна. Всички негови чувства оживяха. Той се отправи към жената и момиченцето.
- Дъщеря ви ли е Минта?
- Да, точно така! Минта!
- Какво означава името Минта?
- Плуваща костенурка... Морска костенурка... На един от старите африкански езици това значи. Мъжът усмихнато я гледаше, жената също се усмихваше, а дори и Минта се засмя; слънцето бавно залязваше, готово да изгрее отново утре…