Караманци

Преди години обичах да посещавам магазина на стария ми дом, където търсех забравени или непознати предмети. Те не бяха забравени само от мен, а може би и от други хора... Някои вещи изглеждаха така, сякаш никога не са били помнени. В тях се крият най-загадъчните и интересни светове. Бях склонен да напиша за тях с привлекателни думи, но в крайна сметка осъзнах, че това определение не е точно.

Световете на тези забравени предмети нямат атрактивност; те са тихи и мрачни. Не става дума за лъскави коли или модни дрехи – това са пространства без изкушения, които просто съществуват в нашата реалност. Всичко около нас трябва да бъде лесно достъпно и продаваемо – дори свещената литература.

В разказите на Тушков става въпрос именно за стари вещи – оставени в мазета и считани за безинтересни от всички. Представям си умен човек с фенер, който влиза там. С него идва светлина върху загадъчните предмети и постепенно той открива тайните им среди под звуците на нежна музика. Имам образа на този мъж със свещта! Чувствам завист към него...
Калин Терзийски