Обектно-ориентирано програмиране на базата на езика С++

През последните двадесет години обектно-ориентираното програмиране придоби значителна популярност. Разработчиците на компилатори и различен софтуер започнаха активно да създават обектно-ориентирани версии на своите продукти, а в резултат се появиха множество книги и научни статии по темата. Какво представлява обектно-ориентираното програмиране и какви са причините за неговия успех?

Обектно-ориентираното програмиране е сравнително нова концепция в сферата на разработката на софтуер. Други подобни парадигми включват императивната (реализирана чрез езиците C и Pascal), функционалната (съществуваща в FP, Lisp, Haskell и ML) и логическата (представена от Prolog). Според разширеното определение, предложено от Томас Кун в книгата му "Структурата на научните революции", понятието „парадигма“ обхваща не само теории, но също така стандарти и методологии, които заедно формират начин за организиране на знания – т.е., начин за разбиране на света.

Обектно-ориентираната парадигма ни принуждава да преосмислим подхода си към програмирането, начина по който възприемаме изпълнението на програмния код и структурироването на информацията в компютърните системи. Докато процедурното програмиране акцентира върху функциите, то обектно-ориентираното се фокусира върху обекти, които комбинират състояние (данни) с поведение (операции над данните чрез функции). Тази характеристика оприличава обектите с променливи величини от абстрактни типове данни.