Шарени истории

Клавдий Елиан, известен като софист, е римлянин, който пише на гръцки език с по-добро майсторство от много автентични гърци от II век. Той явно има изключително чувство за духа на времето и умело избира как да представя своите произведения. Стилът му е "шарен", но същевременно изискан; той се занимава както с животински теми, така и с хора и скулптури. Неговото писане представлява поредица от истории – дали те са повече поучителни или странни? Може би чудесата също предават мъдрост и насочват към добродетелност.

Пример за това е историята за хетерата Родопида: докато тя се къпела и робините й пазели дрехите, един орел прелетял над нея, грабнал обувката ѝ и полетял обратно. След това стигнал до Мемфис и оставил обувката в краката на цар Псаметих. Царят наредил търсене из целия Египет за жената собственичка на обувката, а щом я открили, я взел за своя жена.

Елиан разказва увлекателно истории и ни обогатява с нови знания – малко тук, малко там. Например Атинянът Солон чул племенника си да пее песен на Сафо по време на пиршество; харесала му се толкова много, че поискал да научи текста. Когато го попитали защо желае този труд, Солон отвърнал: „За да не умра без знание“.

Въпреки че Елиан не е обиколил света лично, той знае множество истории от различни места относно разнообразие теми. В друга случка Александър Велики разглеждал портретa си рисуван от Апелес; макар че не похвалил картината особено много, когато видял коня си влизайки в стаята - той заплакал при вида му точно като образа върху платното. Тогава Апелес коментирал: "Царю, твоят кон разбира изкуството далеч повече от теб".

Всички тези анекдоти намират място в Шарената история... И ние можем просто да се удивим или да извлечем уроци от тях или дори просто да ги прочетем с интерес.