Земя на водите. Образи от Амазония/ Фотографии от Румен Койнов

„Във фотографията дори най-малките детайли могат да се превърнат в основна тема, а обикновените човешки елементи – в мотив.“

Анри Картие-Бресон

Да наблюдаваш красотата на огромния и екзотичен бразилски град Манаус като турист е едно, но да поемеш към него с намерение за спасение и ново начало, избирайки да станеш част от него, е съвсем различно. Въпреки това, независимо от подхода ти, пътуването остава дълго и значителна част от него преминава по вода. Водата – символ на пътя и спасението – играе ключова роля в творчеството на българския фотограф Румен Койнов, който живее в Манаус. Затова изглежда напълно уместно албумът му да започне с колекция лирични водни изображения.

Подобно на картините „Потоп” и „Третият ден на сътворението” на Йеронимус Бош, много от композиционно изчистените фотографии на Румен Койнов предават почти аскетично усещане за всеобхватна самота.

В Амазония водата присъства навсякъде – тя завладява пространствата около себе си; пронизва всичко... или поне почти всичко. Тя представлява въздуха, в който може да се удавиш, както и влажната обвивка около всяка повърхност. Освен това влияе върху човешките движения под жаркия слънчев лъч - забавя ги неумолимо. Лесно може да се усети любовта на Румен Койнов към всичко свързано с водните пространства...

И въпреки това смятам, че ако снимките му бяха цветни, те вероятно нямаше да успеят напълно да уловят величието на тази течна природа. Причината за това до известна степен е интензивността на светлината близо до Екватора: пречупена през влажен въздух и усилена от специфична радиация върху мокрите повърхности; тя измами окото ни — понякога замъглявайки погледа или направо заслепяваща го.

Елица Л. Бъчварова