Огледала на въображението

АЛЕКСАНДЪР ЧАКС (1901 - 1950) е роден и починал в Рига, където преминава целият му живот и оставя своя следа. Той не само че е първият поет на латвийския град, но също така е иноваторът, който въвежда свободния стих. Освен това, той се е превърнал в символ за поколения читатели, които го рецитират с възхищение. Поезията на Чакс представлява завършен поетичен свят – един уникален град в града, изпълнен с удивителни метафори и фин лиризъм, смесвайки болка и ирония. Неговите творби изумяват със смели сравнения и странни картини от различни социални среди. Всяко стихотворение рисува запомнящи се портрети - черният бивол на покрива или коминочистачът; просякът; въглищарят; файтонджията; агонизиращата старица от будката за вестници; пияните моряци в кръчмата; жената от предградията; латишкият стрелец с неговата любима.

Литературната критика оценява високо делото му и определя Чакс като нещо подобно на Аполнер за френската поезия, Незвал за чешката литература или Маяковски за руската.

„Където Даугава тихо се разлива като мадейра,
където спят корабите край брега,
където хората нахлуват сред планини от стоки
като да са паднали в пропаст или небеса;
където подемният кран изглежда като стиснат юмрук
със заплашителен показалец -
бих могъл без умора до късна доба да скитам.“

Из "Моят булевард"