Демиан

Романът „Демиан“ е издаден през 1919 година под името Емил Синклер, което служи за наративен глас. В духа на източната мъдрост, която разглежда вътрешното като естествено и общественото като чуждо, Хесе логично се насочва към Гьотевия стил на „възпитателния роман“. Името Демиан напомня на гръцкия термин „даймон“, означаващ демон, с който авторът обозначава вътрешния импулс на своя герой. Главният персонаж Емил Синклер расте в заможно буржоазно семейство. Неговият загадъчен съученик Макс Демиан го мотивира да не повтаря стъпките на родителите си и да открие истинския си Аз чрез бунта срещу нормите.

В предговора към американското издание Томас Ман прави аналогии между „Демиан“ и произведението „Одисей“ от Джойс поради важността му за литературата от ХХ век и описва мощното влияние, което оказва върху младите хора след Първата световна война. Той сравнява романа и със "Страданията на младия Вертер" от Гьоте заради прецизността, с която улучва пулса на времето. Стефан Цвайг хвали дълбокото проникновение в психологията на младостта, а Юнг нарича книгата “фар в бурната нощ”. Това литературно произведение, станало култово сред поколенията между двете световни войни, търси отговори на основополагаещия въпрос как човек може да се освободи от конформизма и да разкрие най-доброто у себе си – тема актуална и до ден днешен.

Херман Хесе (1877-1962), носителят на Нобелова награда за литература през 1946 година, е един от най-влиятелните писатели през XX век. Произведенията му достигат безпрецедентни тиражи в немската литература; той е признат за най-превеждания немскоезичен автор след братята Грим. Прекарвайки голяма част от живота си в Швейцария, той остава свързан с немската литературно-философска традиция. Темата за младостта като ключово време за изграждане бъдещето доминира в неговото творчество.