Аз Натанаел. Обидата

Когато за пръв път попаднах на книга от Натали Стивънс, бях силно впечатлена по няколко причини. На първо място, не успявах да разбера точно какъв жанр е текстът - дали става въпрос за стихотворения, есета или може би дневник с разпръснати размисли върху лични преживявания. На второ място, стилът й ми се стори изключително откровен и смел, дори предизвикателен. Той ме подтикваше да се задълбоча в съдържанието му и да опитам да го осмисля. Един критик е казал: "Признавам, че не схващам всичко в нейното произведение, но съм очарован и заинтересован." Натали насърчава читателя да вложи цялото си внимание в интелектуалната и емоционална игра при четене на нейните текстове. Тя не остава затворена в рамките на определени жанрове и дори преодолява бариерите на езика - колебае се между различните стилове подобно на начина, по който преминава между двата си родни езика – английския и френския. Според Натали самият процес на писане е неделима част от тялото ѝ, което поставя въпроса за етичността в литературата. Юлия Кръстева отбелязва: "Ако литературата има морална функция, то тя трябва да предаде онова, което монологизмът отхвърля (от ритъм до значение)." Не можем да останем безразлични към храбростта ѝ да сподели най-дълбоките си страхове и терзания при трудния опит за самоопределяне. В своите 35 години Натали вече има десетина публикувани книги и множество награди; освен това работи като преводачка на художествена литература. Настоящото издание обединява две нейни творби: "Аз Натанаел" (2003) и "Обидата" (2004). Читателят ще забележи майсторството ѝ във владеенето на думите както във френския така и в английския език с цел максимално точен изказ. Такъв текст представлява значително предизвикателство за преводача; все пак резултатът оправдава усилията.
Магдалена Куцарова - Леви