Ръкописите от Мъртво море

През 1960 година в Съветския съюз излиза на бял свят книга, която се оказва много интересна и предизвикателна за своето време - "Ръкописите от Мъртво море", написана от руския историк и специалист по иврит Йосиф Амусин. Тази публикация бързо намира своите читатели и след повторното й отпечатване през 1961 г. остава недостъпна за мнозина, които искат да научат повече за древните свитъци, открити в пустинята край Мъртво море. В наши дни трудът на Амусин е рядкост сред библиографските произведения, тъй като представлява едно от първите задълбочени изследвания на Кумранските ръкописи – част от огромната библиотека на неизвестната до тогава юдейска секта, наречена Кумранската община, живяла в Иудейската пустиня между II век пр.н.е. и 68 г. сл.n.e.

През април 1948 година медиите по целия свят обявяват значимо откритие – древни ръкописи. Оказва се, че през пролетта на 1947 г., в една пещера близо до северозападния бряг на Мъртво море (район Уади Кумран), бедуинът Мухаммад ед-Диб случайно попада на кожени свитъци с древноеврейско писмо, чиято възраст надхвърля две хиляди години. Археологическите разкопки след това водят до намерението около четиридесет хиляди фрагмента с различен размери – включително малки парченца – останали от приблизително шестстотин книги. Тези ръчнописни материали са направени върху кожа, пергамент и папирус; те съдържат текстове написани на осем езика и диалекти покривайки период от III век пр.п.Hр.дo VIII век сл.Н.е.. Палестина най-накрая представя пред науката богатствата си от стари ръкописи.

Ръкописите от Мъртво море предоставят важен ключ към сложната история относно възникването на християнството. Издаването им и тяхното подробно изучаване е основният начин да бъдат разкрити тайните около ранното християнство както и да бъде установено неговото конкретно историческо развитие.