Икономика: Антични автори за стопанството

Преводът от старогръцки и латински е извършен от Георги Гочев, а английският превод е на Анета Димитрова и Димитър Илиев.

"ИКОНОМИКА" НА БЪЛГАРСКИ
Една от по-малко разумните характеристики на съвременната представа за икономика е нейното разбиране като естествено-технологична наука. Тази гледна точка не е уникална само за България, но тук тя особено упорито се поддържа, основно поради недостатъчното познаване на източниците на икономическата мисъл, включително античните. В действителност икономиката не се занимава с обекти, независими от човека, а със становищата, идеите и действията на хората. Това твърдение представлява преосмислена идея на Лудвиг фон Мизес. При разглеждането на тази книга ще откриете, че подобен поглед споделя например Ксенофонт.

Неговото виждане за "икономиката" е характерно и за възрожденците в областта на икономическите знания през Новото време (като Джамбатиста Вико, Адам Смит, Дейвид Хюм и Жан Батист Сей). През XIX век интересът към темата намалява (с изключение може би Фредерик Бастиа), а след Маркс политизацията в икономическата мисъл я прилага като идеология; това кара много икономисти да забравят основополагащите принципи зад техните разисквания.

В началото на XX век представителите на Австрийската школа (особено Мизес и Хайек) правят опити да върнат икономиката сред науките за човешките действия. Процесът обаче не е лесен: когато прегледаме списъка с Нобелови лауреати по економика – едва в края на XX век намираме имената като Бюкенън, Бекер и Норт. През 2002 г., наградени са Даниел Канеман и Върнън Смит за проучването им относно ирационалността и психологическите аспекти свързани с пазара.

Както често става ясно - онова което съвремието тепърва започва да осъзнава всъщност има своето начало още в древността. Предлаганият български том служи като доказателство за това. Общото между авторите – освен че принадлежат към античната интелектуална традиция – e фактът че те първи формулират основния постулат в икономиката: какво трябва да се направи с ограничените ресурси при постоянни нужди.

Част от текстовете вече са били публикувани у нас преди време , но настоящият нов превод ще удовлетвори актуалните нужди нa изданието. Разграничаването наведеността към паричните размисли Аристотел във Пета книга "Никомахова Етика", както публикацията им съвместно с произведенията нa Псевдо-Аристотел , Ксенофонт И Хиерокъл формира отлична концепция . Така сборникът представя почти всичко най-важно относно вижданията нa древногръци те относно стопанството .

Въпреки исторически контекстове предложените текстове звучат доста модерни . За първи път изучаващие история тa натрупват записи потранслитерации или неизчерпателни вторични данни та цялостният вариант предоставя автентичност для анализирування.
Красен Станчев,
директор Института по пазарна икномика
София-Бишкек юни 2003 г."