Епистемология на прикритостта

Книгата "Епистемология на прикритостта" защитава тезата, че множество ключови концепции в мисленето и познанието през XX век в западната култура са структурирани, но всъщност фрагментирани от продължителна и вече ендемична криза относно дефиницията на хомо- и хетеросексуалността, особено при мъжете. Тази криза започва още в края на XIX век. В произведението ще аргументирам, че всяко разбиране за почти всеки аспект на модерната западна култура, което не включва критичен анализ на съвременните определения за хомо- и хетеросексуално, е не само непълноценно, а дори основателно увредено. Също така приемам, че адекватното начало за подобен критичен анализ произлиза от сравнително децентрализираната гледна точка на съвременната гей теоретична рамка и антихомофобното движение.

С напредването на времето развитието на идеите и неизбежната политическа борба след края на XIX век доведоха до задълбочаване както по отношение кризата около модерните сексуални дефиниции, така и до драматизиране противоречивостта вътре в дискурсивния "здрав разум", наследена от архитектите на нашата настояща културна среда. Противоречията, които ще разгледам тук, не се изразяват предимно между про-гейските и анти-гейските позиции или идеологии; въпреки това основният мотив за написването ми цели да утвърди гей перспективи. Вместо това най-силните противоречия са присъщи за всички значими разбирания от XX век относно дефиницията за хомо- и хетеросексуалността – независимо дали става дума за хетеросексистки или антихомофобни възприятия.