Отворените двери

**Девасари Абунту**

Така звучат песните за Девасари Абунту. Тя била наясно с учението на Буда относно жените от Ананде и затова избягвала мъжете, а следователно и жените, тъй като където са мъжете, там присъстват и жени. Обикаляла долините Рамна и Соки, а в храма се появявала чак вечер. Жреците я виждали рядко и не я познавали добре. По този начин Абунту успявала да избегне изкушенията на Буда.

Един ден станало земетресение. Хората се разпръснали в паника, а жреците започнали да говорят за гнева на боговете. Всеки се скрил в зимницата или пещерата си, но земетресението ставало все по-силно и много хора загинали под развалините. Ударите били опустошителни – планини треперели, стени рухвали дори при най-здрави постройки, дървета падали и реките сменяли коритата си.

Само Девасари Абунту останала у дома си спокойна пред лицето на бедствието; знаела е, че вечният бог не познава гняв и всичко е такова каквото трябва да бъде. Останала сама сред пустошта без човешка компания.

В тези места нови хора не дошли; животните също не се върнали напълно – само птиците отново намерили своите гнезда. Девасари научила езика им; те й разказвали истории за умрелите души чийто частици летели във въздуха около тях. Така тя усвоила много интересни знания за смъртта – тайни непознати за живущия свят.

Когато слънцето било особено жарко над главата ѝ, красиви бели пауни прелитали над Девасари с блестящи опашки хвърлящи сенки , които носели прохлада около нея през горещината.
Страшните грифове охранявали спящата ѝ форма през нощта; златни фазани ѝ донасяли плодове от гората както вкусни корени.
Не можем точно да кажем какво още правили другите птици - всички видове били покорни към нея.

Абунту нямала нужда от човешка компания: природата сама ѝ служела - птиците, камъните и тревистият свят ставали нейни приятели вместо хората.
Тя никога не оставала самотна – удивително е обаче това: външността ѝ оставалась непроменена а духът й запазвал мирното си състояние без капчица гняв; живеела спокойно без разрушение.

Но една сутрин най-добрият от приятелските птици посетил Абунту с важен послание — казал ѝ че достатъчно време е прекарала тук вече идва моментът да отпадне живота й.
Така тръгнала тя да търси камъкa на смъртта . Влезнала в пустинята между множество черни камъни молейки ги да приемат тялото й; наведена до земята останала така неподвижно докато крайностната сила направила съществуването ѝ невидимо .

Сега остава един черен камък насред пустоща сияещ със син огън… Никой няма представа коя е Девасари Абунту .