Comment pensent les institutions suivi de La connaissance de soi et Il n'y a pas de don gratuit

Замислят ли се институциите? Ако да, как го правят? Имат ли собствено съзнание? В тази книга Мери Дъглас разглежда тези въпроси и поставя основите на теория за институциите. Обикновено човешкото разсъждение се обяснява чрез характеристиките на индивидуалното мислене. Вместо това, Дъглас акцентира върху културата и ни повежда по провокативен и вълнуващ път, вдъхновен от социологията на Емил Дюркхайм и философията на науката на Лудвиг Флек. Тя подчертава, че е грешно да смятаме, че само мисленето на примитивните народи е формирано от институции, докато модерността предполага истински индивидуално мислене. Основополагаещите въпроси и решения относно живота или смъртта никога не могат да бъдат решени изцяло от индивида самостоятелно. С настоящата си работа, която счита за "встъпление след факта" към известната си книга "За замърсяването", Мери Дъглас директно участва в ключовия епистемологичен дебат в социалните науки чрез критика както на методологическия индивидуализъм, така и на холизма. Книгата включва също предговор към английския превод на прочутото произведение "Есе за дарението" от Марсел Моос и текст относно идентичността на Аз-а, които вече са привлекли внимание както във Франция, така и извън нейните граници.