Ловеч. Цитаделата на Средновековния град XII-XIV в.

Книгата представлява монографично проучване на цитаделата на средновековния град Ловеч, която съществува в периода XII-XIV век. Останките ѝ се намират на хълма "Хисаря", разположен на десния бряг на река Осъм, в района, известен днес като квартал "Вароша". Изследването обхваща широк времеви диапазон – от енеолита (когато започва животът на хълма) до средата на XIX век. Въпреки това основният акцент пада върху културата през средновековието до завладяването му от османците, особено между XII и XIV век, когато са налични най-много данни за изучаване. Тези столетия бележат разцвета на града, при който старата българска крепост трансформира в значима цитадела. След падането под турска власт животът там продължава да съществува, макар и с по-нисък интензитет; от XVII до края на XIX век територията служи като некропол за жителите на сегашния квартал "Вароша".

Основните теми в изследването включват: археологическите култури предшестващи изграждането на средновековната българска крепост (от IV хилядолетие пр. Хр. до VII век сл. Хр.), градоустройството и архитектурата между IX и XIV век, както и материалната култура след установяване под турско робство. Проучваният архив богат археологически материал води до важни заключения относно характера на средновековния Ловеч.