Изгубените цивилизации на каменната ера

Праисторията на човечеството не трябва да се разглежда само като предисловие към историята. Вместо това, тя е разнообразен и динамичен завършек на каменната ера.

В тази интересна книга Ръдгли разказва как смелите изследователи от каменната епоха са успели да открият всички континенти много преди периода на Великите географски открития. Хората от този период създавали инструменти с точно определени размери и използвали примитивни средства за измерване и изчисления. Те извършвали медицински процедури, включително ампутации и сложни операции върху черепа. В сферата на изкуствата палеолитните художници в Западна Европа прилагали техники, които остават забравени до Ренесанса. Според легендата, след посещение в пещерата Ласко Пикасо заявил: “Нищо ново не сме измислили!”

Ако праисторията обхваща 95% от времето, през което хората живеят на Земята, то логично можем да предположим, че ранният homo sapiens постепенно е развил основните компоненти на културата и цивилизацията. Ръдгли ни напомня колко диви могат да бъдат така наречените цивилизовани народи и едновременно с това показва колко развити всъщност са били обществата, представяни като примитивни. Продължителността на живота сред хората от каменната ера често била по-висока в сравнение със страните от Третия свят. Грижата за болните и слабите била характерна черта за архаичните общества. Изглежда войната през праисторическия период не играела толкова важна роля както днес.

“Изгубените цивилизации на каменната ера” предлага задълбочено запознаване с един изгубен свят, който ще ни подтикне да преосмислим значението на термина цивилизация.