1001 кандидатгимназистки бисери

Тази книга не се нуждае от допълнителни пояснения. Тя е изключително искрена в представянето на идеите на кандидат-гимназистите. Дори да се опитаме да бъдем строги критици, ще ни бъде трудно да сдържим усмивките си, когато прочетем, че "за малкото пастирче от разказа 'Ангепинка' магарето е единственият човек, пред когото може да сподели мъката си", или че "баба Илийца заслужава орден 'Стара планина'", както и факта, че "Моканина желае да повярва, но се страхува дали това не е поредната лъжа от вестниците".

"1001 кандидатгимназистки бисера" обаче не представлява само забавна четиво; тя служи като своеобразна „база данни“ за недостатъците на нашата образователна система. Книгата подчертава, че усилията ни да обучим децата как правилно се пише съчинение са недостатъчни. Може би е време да погледнем процеса и от друга гледна точка - да покажем на младите хора какво не трябва да правят при писането.

И ако освен усмивките тази книга провокира размисли, то трудът на онези хора, които търпеливо са събирали тези „бисери“, определено няма да бъде напразен.