Стихирарът на Йоан Кукузел

В предложената публикация се разглежда една от ключовите нотирани богослужебни книги на Източната църква - стихирарът. Анализирано е развитието на нейните преписи от XI/XII до XVI век, налични в библиотеките на София, които за първи път са включени в подобно изследване. Основното внимание е насочено към осмогласника – един от най-древните църковнопевчески сборници както на Изток, така и на Запад, който предлага песенен репертоар за съботното вечерно и неделното богослужение с осемте църковни гласа. Изучава се как и защо осмогласникът постепенно променя обхвата и подредбата на песния материал; този материал бива прегрупиран с цел да формира по-късно разпространения певчески сборник "възкресник". Обрисуват се духовните, културно-историческите и богослужебните фактори, довели през XIV век до засилването на акцента върху възкресното служение в събота и неделя, което постоянно актуализира Христовото възкресение.

Промените в осмогласника са свързани с реформаторската работа на видния средновековен музикант от български произход свети Йоан Кукузел. Неговият принос към преосмислянето на църковната музика според новия Йерусалимски устав започва да се реализира по Балканите, особено в България през XIII-XIV век. Авторът защитава тезата, че Кукузел активно участва в разработването на новия ред за възкресното богослужение: великият Майстор успява да интерпретира традицията дълбоко и разнообразно, обобщавайки много аспекти от миналото й и я адаптира спрямо нуждите на времето – оказали влияние за поколения напред. Неговата дейност е свързана със силното духовно движение исихазъм през XIV век, а около него оформяща се група исихасти занимавала се с музика като Теолепт Филаделфийски, Ирина Агиопетритис ,Йоан Лампадарий Клада ,Филотей Кокин ,Григорий Палама ,Старец Йоан  и йеромонах Методий.

Книгата представя българския принос относно тематика активно проучвана международно - касаеща фигурата на Кукузел и измененията в певческите книги. В това отношение тя представлява интерес за всички занимаващи се или изучаващи тази проблематика: музиканти, теолози, специалисти по изкуствознание и филолози-химнографи.