Животът ми като мъж

Американският автор Филип Рот е удостоен с Националната награда за художествена литература още с дебютния си роман "Сбогом, Колумб" (1959). Произведението "Провинциален живот" (1986) му донася Националната награда на критиците. През деветдесетте години той печели четири значими литературни отличия: Националната награда на критиците за "Наследство" (1991), ПЕН/Фокнър наградата за "Операция лихвар" (1993), втори път получава Националната награда за художествена литература със заглавието "Театър на Сабат" (1995) и завоюва Pulitzer Prize за произведението си "Американски пасторал" (1997). След това следва Наградата на англоговорящата общност за книгата "Омъжих се за комунист" през 1998 г., а същата година получава и Национален медал за изкуства в Белия дом. През 2000 г. публикува романа "Петното", който заключава трилогията му относно идеологическите етноси в поствоенна Америка. За него Рот взима своята втора ПЕН/Фокнър награда, както и британската У. Х. Смит награда за най-добра книга на годината. През 2001 г. е удостоен със Златния медал от Американската академия за изкуства и литература - престижно отличие, което се присъжда веднъж на всеки шест години.

Романът "Животът ми като мъж" разказва забавна и дълбока история, фокусираща се върху отношенията между млад американец и жените в живота му; неговият стремеж да бъде „мъжествен“ противоречи на нежността му като личност. Връзките между Натан с Шарън и Лидия, както и тези между Питър с Морийн и Сюзън преплитат сюжетните линии в една история по темата невъзможност да пораснеш истински, поставяйки под въпрос принципите вдъхновени от литературата пред лицето на бездуховната реалност. Произведението е написано с характерния бляскав стил на един от най-награждаваните писатели в Америка, признат приживе като класик.