Кой казва, че слоновете не могат да танцуват?

Годината 1990-та остава в историята като времето, когато IBM постига най-високата си печалба досега. Обаче до 1993 година ситуацията в компютърната индустрия се променя толкова драстично, че компанията е на прага да понесе загуби от 16 милиарда долара и е застрашена от изчезване. Причините за това са свръхразширението й, културата на изолация и преминаването към ерата на личните компютри, което самата IBM допринася с иновациите си.

"Кой казва, че слоновете не могат да танцуват?" разказва как IBM преминава през конкурентни и културни промени. В книгата Герстнер описва подробно своя вход в компанията и усилията си за възстановяване на лидерската позиция чрез намиране на нова цел и смисъл в работния процес. Той формулира стратегията на технологичния гигант и трансформира остарялата корпоративна култура, създадена от предишните успехи.

Тази забележителна история представлява уникален пример за управление по време на криза и предлага задълбочен поглед върху компютърната индустрия както и принципите на лидерството. "Кой казва, че слоновете не могат да танцуват?" обобщава значимото бизнес постижение на Лу Герстнер.

В съвременния бизнес много компании или техни лидери достигат ръба на колапса. Чрез решителността на мениджмънт екипите някои успяват да се възродят след падение под бремето на минали успехи. Но само една фирма – IBM – успява след драматичното си спадане до границата напълно да преобърне очакванията и отново да зададе темпото в индустрията.