Лозето, гроздето, виното

Лозата е растение, което има дълбоки корени в Библията. От древни времена до наши дни всички народи са се стремили да извлекат полза от плодовете й, следвайки старата препоръка на пророк Исайя: "Садете лозя и яжте плодовете им". Човечеството показва голямо благочестие, когато става въпрос за задоволяване на душевните си нужди. Искрено можем да признаем, че същото това човечество с не по-малко старание изпълнявало и първата част от посланието – където намерело незаета площ, там забивало пръчка и копаело в очакване на плодове, които да внесат радост в живота му.

Гроздето е плод с широко приложение. То може да се консумира както пресно, така и сушено или консервирано; освен това чрез краткотрайна обработка могат да се произведат сокове като вино и ракия. Няма друг плод сред градинските култури, който предлага толкова много варианти за употреба в кухнята. Но значението му не спира само до гастрономията - то играе важна роля и в медицинската практика през вековете; ако понякога е било подценявано или отхвърляно, причините обикновено са били свързани с невежество.

Ракията представлява близък роднина на виното. Не съществуват точни археологически или исторически данни относно началото на консумацията на тази "огнена" напитка - как я наричали индианците пред белите хора. Въпреки че няма божество специално посветено на ракията, тя има множество сродници: Турция предлага ракъ, Гърция - узо; Италия познава грапа а Испания - сайдер... Не всичките тези напитки са направени от грозде и все пак всеки посетител у нас остава със сладки спомени чак до сутринта.

Виното пък носи титлата божествено питие. Трудно би могло да се намери друго такова питие с толкова многобройни богове: Озирис в Египет, Дионисий в Гърция (спорен бог дори за траките), Бакхус при римляните. Известни мъже от миналото ни дават съвети как правилно да го използваме; египетската царица Клеопатра дори е взимала бани във виното – никой не пита защо именно тя бе толкова величествена и привлекателна за най-влиятелните мъже на Римската империя. А ние пък почитаме Трифон Зарезан – макар че той не е бог, той определено е царът ни и ние ценим царете...