Басни / Езоп

Определянето на броя и авторството на Езоповите басни е истински предизвикателство. През последните векове са събрани около 600 текста, които претендират да бъдат негови произведения. Изследователите в тази област изглежда смятат, че около 350-360 от тях могат да се свържат с времето на самия Езоп, а не толкова с него като личност. Тази бройка е запазена и в настоящия нов превод, основан на второто издание от 1927 г., направено от Емил Шамбри, което съдържа общо 358 басни. От тях шест са отделени в приложение за Съмнителни и неавтентични творби поради факта, че героите им (като Диоген и Демад) принадлежат към значително по-късна историческа периодика. Освен тези шест басни в приложението са добавени още три известни творби: "Селянин и щъркел", "Тръстика и маслинено дърво" и "Къртица и майка". За допълнителна информация бяха използвани тексткритичният труд на Хаусрат-Хунгер (Hausrath-Hunger) както и онлайн изданието на Лаура Гибс (Laura Gibbs), включващо всички познати 600 басни. Не беше предприета стъпка за значително разширяване на приложението с неавтентични произведения.

Баснята е ценена именно защото може да бъде възприемана както от млади, така и от стари читатели; тя е кратка, лесно запомняща се, предлага ясна метафорична идея почти винаги със щипка хумор. Освен това има нравствен урок у себе си – полезността й я прави подходяща за аргумент в спорове или образоване на деца относно техния инат; тя позволява блестене сред приятели или впечатляване пред публика при ораторски речи. Баснята притежава универсално значение.
Владимир Атанасов